Какви нови промени следва да очакваме да бъдат направени в Гражданския процесуален кодекс?

08 Jul 2020

Министерството на правосъдието предлага проект на Закон за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс (ГПК). В заключителните разпоредби се предлагат и промени в Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК).

Целта на новата нормативна уредба е да се въведе възможността да се използва видеоконференция в гражданския и в административния процес, а предоставената в наказателния процес възможност за използване на видеоконференция – да бъде разширена.

На първо място, изменение се прави в чл.4, ал.2 ГПК. Първата алинея предвижда, че съдебният език е българският. Ако в делото участва лице, което не знае български, се назначава преводач, който помага за извършване на съдопроизводствените действия и за разбиране на действията на съда. Новият ГПК следва да предвиди възможността устният превод да се извършва чрез видеоконференция (ново изр. второ в чл.4, ал.2 ГПК).

По правило, заседанията по делата се провеждат в сградата на съда – чл. 135, ал.1 ГПК. Сегашният ГПК предвижда изключение в случая, когато би било възможно да се избегнат по-големи разноски. Проектът за изменение и допълнение на ГПК предвижда ново изключение – в случаите на видеоконференция.

В чл. 150 ГПК се създават нови алинеи трета и шеста и този член придобива следният вид:

(1) За разглеждането на делото се съставя протокол, в който се вписват мястото и времето на заседанието, съставът на съда, името на секретаря, явилите се страни и техните представители, същността на изявленията, исканията и изказванията на страните, представените писмени доказателства, показанията на свидетелите и на другите лица по делото и констатациите и определенията на съда.

(2) Протоколът се съставя под диктовката на председателя. Той се предоставя на разположение на страните в тридневен срок от заседанието.

(3) При провеждане на видеоконференция в протокола се вписват името и длъжността на съдебния служител от районния съд или на началника на затвора или негов представител, присъстващ на видеоконференцията

(4) При техническа възможност се прави звукозапис на заседанието, въз основа на който в тридневен срок се съставя протоколът.

(5) Протоколът се подписва от председателя и от секретаря.

(6) За извършената видеоконференция, след уведомяване на участниците в нея, при наличие на техническа възможност се изготвя видеозапис върху електронен носител. Видеозаписът се прилага към делото.

Чл. 151 ГПК предвижда възможността да се извърши поправка или допълване на протокола от съдебното заседание. Към момента ГПК взима предвид евентуалното извършване на звукозапис в заседанието, като новият закон ще следва да вземе предвид, освен извършването на такъв, така също и запис на видеоконференция. Това, съответно, е отразено във всички алинеи на посочения член.

Целта на промените в ГПК, посочена по-горе, налага в глава четиринадесета, регламентираща доказателствата в гражданския процес,  да се създаде нов чл.156а, който се отнася до събиране на доказателства чрез видеоконференция. Най-общо, този член предвижда възможността, по искане на страна или служебно, да се разпита свидетел, да се вземат обяснения на страна или да се изслуша вещо лице чрез видеоконференция по начини и чрез средства предвидени в същия член.

В допълнителните разпоредби на ГПК следва да се „появи” нов § 1, като предходният става § 1а. § 1 дава легална дефиниция на понятието „видеоконференция”, която звучи по следния начин: „Видеоконференция“ по смисъла на този кодекс е комуникационна връзка чрез техническо средство за едновременно предаване и приемане на образ и звук между участници в процеса, намиращи се на различни места.“

§ 9 от проекта предвижда изменения и допълнения в Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Проектът предвижда както в ГПК, така и тук да може да се извършва устен превод чрез метода на видеоконференция (чл.14, ал.2 ново изречение трето).

Чл. 46 от сегашния АПК се предвижда особен ред за извършване на някои процесуални действия, който дава възможност на административния орган да поиска от съответния териториален административен орган да призове лице, което има адрес, съответно седалище или адрес на управление в друга община, да даде сведения, обяснения, пояснения или да извърши други действия, свързани с текущото производство. Дава се възможност това да се извършва и по телефона при определени предпоставки. Обсъдено е и как да се извършат тези процесуални действия в случай, че в съответната община няма териториален административен орган със същата компетентност. Обсъжданият проект създава нови алинеи четвърта, пета и шеста, които разширяват възможностите на този особен ред  за извършване на някои процесуални действия, като тази разширена възможност предвижда и опцията да се използва видеоконференция за извършването на споменатото устно изслушване. Уреждат се, следователно, и методите за изготвяне на протокол от споменатото изслушване, както и на видеозапис върху електронен носител.

Чл. 96 от АПК до момента съдържаше единственото изречение, което ни казваше, че „Заинтересованите лица могат да бъдат изслушани от компетентния да разгледа жалбата или протеста орган в разумен срок. За изслушването се съставя протокол.” Отнася се за оспорването на административни актове по административен ред. След изменението се предвижда това единствено изречение да стане алинея първа, като втората алинея следва да дава възможността споменатите заинтересовани страни да могат да бъдат изслушвани по разгледания вече в предишния абзац ред на чл.46, ал. 4-6 АПК.

Новата алинея трета на чл. 171 дава възможността изслушването на страна и разпитът на свидетели и вещи лица да се извършва чрез видеоконференция.

В § 1 от допълнителните разпоредби се създава нова т.8, която дава определение за „видеоконференция”, което не се различава от определението, посочено по-горе, което се дава в ДР на ГПК.

Освен в АПК, проектът предвижда и допълнения и изменения на НПК.

На първо място, новост има в чл. 65 НПК, който регулира съдебния контрол върху задържането под стража в досъдебното производство. Този член дава възможност на обвиняемия или на неговия защитник по всяко време на досъдебното производство да поискат изменение на взетата мярка за неотклонение задържане под стража. Делото следва да се насрочи в тридневен срок от постъпване на искането, като се разглежда в открито съдебно заседание, като по правило участие в него взима и обвиняемият, освен ако самият той не заяви, че не желае да се яви или пък здравословни причини обосновават неявяването му. Новите промени дават възможността задържаният обвиняем да участва в делото и чрез видеоконференция.

Разширява се възможността за използване на този метод и в още насоки – при разпит на защитен свидетел (нова ал.11 на чл. 139); при разпита с преводач и тълковник (142, ал.4); при извършването на очна ставка (143, ал.4); при разпознаването на лица или предмети (чл.171, ал.8).

Налага се създаването на нов чл. 236а, отнасящ се до протоколите за действия по разследването, извършени чрез видеоконференция, който изглежда по следния начин:

(l) За проведените действия по разследването чрез видеоконференция се изготвя протокол, в който се посочват данните по чл. 129, ал. 1 и се вписват данните на всички участници в действието и на лицето, установило самоличността им. Протоколът се подписва от разследващия орган и от участниците, намиращи се при него.

(2) За проведените действия по разследването чрез видеоконференция при наличие на техническа възможност се изготвя видеозапис по реда на чл. 239 и 240, за което всички участници изрично се уведомяват.“

Допълва се, също, чл. 239 НПК, който се отнася до протокола за разпит при изготвяне на звукозапис. В новата алинея втора се разглежда възможността „При наличие на техническа възможност, звукозаписът или видеозаписът да се изготвя върху електронен носител за еднократен запис, върху който се полагат подписи на участниците в съответното действие по разследването и органа на досъдебното производство и датата на проведеното действие по разследването.“

При направено предложение за предсрочно освобождаване разглеждането на същото от Съда се извършва при задължително участие на прокурора, началника на затвора или негов представител и на осъдения. Новата ал. 4 на чл. 439 дава възможност на осъдения да участва в делото чрез видеоконференция, като в този случай самоличността му се проверява от началника на затвора или негов представител.

Всички тези промени в гражданския, административния и наказателния процес са обусловени от нуждата от по-голяма бързина при тези производства, както и намаляването на разходите за тях. Освен това, по този начин, ще се изгради една по-усъвършенствана, отговаряща на нуждите на времето, модернизирана съдебна система.

Проектът на Закона за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс (ГПК) бе одобрен с решение на заседание на Министерския съвет от 01.07.2020г.

На 06.07.2020г. законопроектът бе внесен в Народното събрание, като се очаква в срок до три дни председателят да го разпредели на постоянните комисии, като се определи и коя от тях ще бъде водеща в обсъждането му. 

Членовете на постоянните комисии обсъждат законопроекта не по-рано от 24 часа. Докладът по законопроекта се представя на Народното събрание от водещата комисия за първо гласуване не по-късно от два месеца от неговото внасяне.

Окончателното приемане на новия закон ще се извърши след провеждането на две гласувания като между първото и второто гласуване народните представители имат възможност да правят предложения за изменения и допълнения.

Сподели тази статия
Върни се назадnews