ЕЛЕКТРОНЕН ДОГОВОР. ДОГОВОРИ ОТ РАЗСТОЯНИЕ

20 Mar 2020

 I.             ДОГОВОР МЕЖДУ ОТСЪСТВАЩИ. ЕЛЕКТРОНЕН ДОКУМЕНТ – СЪЩНОСТ НА ДОКУМЕНТА, СКЛЮЧВАНЕ НА ДОГОВОР И ОБВЪРЗВАЩА СИЛА, ПОСЛЕДИЦИ, ПОДПИСВАНЕ.

 II.           ДОГОВОР ОТ РАЗСТОЯНИЕ. ДОГОВОР ИЗВЪН ТЪРГОВСКИЯ ОБЕКТ.

 

Част I – Граждански и търговски договори:

1. Граждански аспекти на договора между отсъстващи (сключени между физически лица и не представляващи абсолютна търговска сделка):

Сключването на устен договор се обуславя от няколко съществени предпоставки. Такива са отправянето на две насрещни волеизявления за договаряне и вътрешното намерение на страните за сключване на договор. В момента на съвпадане на насрещните волеизявления на двете страни можем да говорим за сключен договор. По различен начин се постига тази правна обвързаност при писмения договор – договорът се счита за сключен с полагане на подписите на всяка от страните по него.

Когато говорим за договор между присъстващи, считаме договора за сключен с обективиране на приемането на предложението, тоест да се приеме незабавно тъй като двете страни са в условията на преговори и липсва условие за срок на приемане. Когато обаче говорим за договор между отсъстващи, то тогава са налице два отделни етапа, раздалечени един от друг.

В първия етап се отправя предложение до едната страна, съдържащо съществените елементи на договора и условия, ако има такива. Подобно предложение обвързва предложителя „до изтичане на срока, който е определен в него или е обикновено нужен според обстоятелствата, за да пристигне приемането“ – това гласи чл. 13, ал. 1 от ЗЗД. От една страна, срокът може да бъде определен под формата на условие от предложителя, а от друга може да бъде законово закрепен (така в ЗОП, ЗКонц., ЗППЦК). На следващо място, предложителят е обвързан до изтичане на срока, който „обикновено е нужен според обстоятелствата“. Законът не конкретизира какви биха били те, защото те зависят от специфичната ситуация – начин на комуникация, форма на предложението, разстояние между преговарящите, обмисляне на предложението, взимане на решение, фактическо обективиране на волята и т.н. Самото предложение може да се оттегли, промени или допълни преди или едновременно с пристигане на предложението.

Вторият етап от договарянето между отсъстващи е приемането на предложението. Приемащият може да се съгласи с направеното предложение и да изрази волята си пред предложителя, но също така може да направи ново предложение, което от своя страна означава неприемане на първоначално предложеното. В този втори случай е налице ново предложение нуждаещо се от приемане.

 

2.Търговски аспекти на договора между отсъстващи (сключени от търговец)

Казаното по-горе представлява принципно положение, което намира приложение независимо от вида на сделката и въпреки факта, че правният режим и приложимите разпоредби при търговските сделки ще бъдат различни – така чл. 288 от ТЗ. Подобно субсидиарно приложение съществува дотолкова, доколкото няма изрична разпоредба в Търговския ни закон.

 

3. Електронен договор–същност и контекст:

Развитието на информационните технологии, електронните пощи, криптирането и други иновации налагат нов прочит върху начина на сключване на договора. Когато законодателят е създавал Закона за задълженията и договорите през 1951 г., той основно е имал предвид устната и писмената форма за сключване на договор (договор между присъстващи). В нашето съвремие, тези форми все повече се изместват от опосредяване при предаването на волеизявлението за договаряне от трети лица – телекомуникационни компании, доставчици на електронна поща, доставчици на удостоверителни услуги.

Всичко това обуславя нуждата от закон, който да обедини проблематиката при сключване на договор по електронен път и да надгради съществуващия ЗЗД. В такъв контекст се създава Законът за електронния документ и електронния подпис (ЗЕДЕП) (в сила от 7.10.2001 г.), който сега е наименуван Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ). Създава се и Закон за електронна търговия (в сила от 24.12.2006 г.).

Изводът, който може да се направи от горното, е, че сключването на договори по електронен път не нарушава основните правни принципи на гражданското право. Налице е само особено средство за сключване на договора, което не променя етапите, през които трябва да премине договорът, за да бъде той сключен.

 

4. Електронен договор – терминология, обвързваща сила и подписване:

Посочените по-горе два закона, както и обвързаните с тях европейски актове не коментират момента на сключване на договора по електронен път, нито боряват с познати термини като „предложение“ и „приемане“ (при договора между отсъстващи). В тази връзка, когато говорим за поръчка извършена по електронен път, включително при електронен договор, имаме предвид предложение/изявление за сключване на договор – първият етап от сключване на договор между отсъстващи. А когато говорим за потвърждаване от доставчика на услуги,  имаме предвид приемане на това предложение – вторият етап от сключване на договор между отсъстващи, като без него нямаме валидно сключен договор.

Eлектронното изявление от своя страна представлява изявление на волята във виртуалната среда, като закона го нарича словесно. Подобно изявление обаче може да бъде осъществено само с помощта на посредник (доставчик на услуги), тоест лице, което да обработва изявленията по силата на възлагане от заявителя. Съществена е ролята на тези посредници, защото именно те осигуряват хардуерната и софтуерната технология, поддържащия персонал, експертните знания и т.н., от което зависи навременното и точно фактическо пренасяне на цифровата информация между участващите.

Друга особеност на електронното изявление представлява лицето, от което действително изхожда изявлението с оглед на това дали то е негов пряк извършител, тоест автор. Законът нарича титуляр лицето, „от името на което е извършено електронното изявление“ – лицето, което притежава само електронния адрес и изпраща електронното изявление. В повечето случаи тези две лица съвпадат, но е възможно и допустимо това да не е така – в такъв случай авторът е направил поръчката или е носител на правото, но титулярят носи риска от грешки при предаване на електронното изявление.

 

„Изявлението за сключване на договора и потвърждаването за неговото получаване се смятат за получени, когато техните адресати имат възможност за достъп до тях.“ – това гласи чл. 11 от ЗЕТ. Тоест получаването на тези електронни изявления се обвързва с възможността те да бъдат възпроизведени и налични на своя адресат (постъпили в информационна им система), без да се интересуваме дали това действително се е случило – такова е съответното тълкуване на чл. 10 от ЗЕДЕУУ. Съответно приложение относно обвързващата сила на предложението намират и правилата на чл. 13 и 14 ЗЗД.

Удостоверяването на частните актове по електронен път също има своите специфики от гледна точка на действието на правото. Саморъчният подпис при писмената форма е заменен от закона с електронен подпис (е-подпис) и други еквивалентни средства за електронно удостоверяване на авторството на изявления и документи, наричани с общия термин електронни сертификати. Такива сертификати могат да постигнат високо ниво на сигурност при електронната идентификация и свързване с електронното изявление, а с оглед развитието на технологиите те вече са изключително достъпни и смарт-картите и карточетящи устройства приемат всевъзможни форми. Тенденцията в този сектор е да се използват мобилните ни устройства, като чрез автоматизирани системи за 3D разпознаване и потвърждаване на самоличност се издават валидни е-подписи, директно на мобилното устройство. Подобни услуги предлагат облачно съхранение на документи, удостоверяване на времето на подписване, връчване на документи и изявления и интеграция с електронна поща и приложения за електронни съобщения.

Законът разпознава три основни вида е-подписи – обикновен, тоест такъв който се добавя към документа или е логически свързан и не изисква специални знания и умения; усъвършенстван – той надгражда над обикновения като е свързан по уникален начин с титуляря на подписа и може да го идентифицира, но изисква специални знания. И на двата подписа е придадена правна сила равностойна на саморъчния подпис, когато обаче това е уговорено между страните. Третият вид подпис, наричан квалифициран, отново свързва по уникален начин титуляря и неговата е-самоличност както при усъвършенствания, като тук, новият елемент са специално регламентираните изисквания към доставчиците на е-подписа, което предлага максимално ниво на сигурност на сертификатите.

 

5. Електронен договор – международен елемент:

Въпросът за валидността на договорите, сключвани по електронен път и мерките, които държавите членки трябва да предприемат в тази насока, има не само материално-правни, но и процесуално-правни измерения (ще се признават ли като доказателство в един процес).

Договарянето по електронен път често включва международен елемент. Освен Кодекса за международно частно право като държава членка на Европейския съюз следва да се имаме предвид и Римската конвенция за приложимото право на договорите от 1980 г. Страните имат право на избор на приложимо право, което да урежда договорните им правоотношения. При липса на такъв избор, чл. 4 определя, че приложимо ще е правото на държавата, с която договорът е най-тясно свързан. Предполага се, че договорът е най-тясно свързан с държавата, където страната, която дължи характеризиращата договора престация, има обичайно местожителство или място на стопанска дейност за търговците. Когато страна по договора е потребител, той може да се ползва от потребителската си защита, което предполага приложение на императивните норми на неговото национално право.

Друг международноправен източник в тази област е Виенската конвенция за международната продажба на стоки, която е в сила за Република България от 01.08.1991 г. Тя се прилага за гражданска и търговска продажба, когато страните по договора имат място на стопанска дейност в държави извън ЕС, които са страни по конвенцията, или правилата на международното частно право водят до приложение на правото на договаряща държава (чл. 1, ал. 1). От приложното поле на Виенската конвенция са изключени потребителските продажби.

 

Част II – Потребителски договори

1. Какво представлява договорът от разстояние?

Договорът от разстояние е вид търговска практика, която по смисъла си представлява сключване на договор с потребителски характер целящ продажбата на определена стока или услуга извън обичайния обект на извършване на сделките от търговеца – сключвани чрез различните технически средства като телефон, електронна поща, интернет сайт и други. За да е налице подобен договор е необходимо да са изпълнени условията на българското законодателство защитаващо основните права на потребителите при встъпването им в отношения с търговците (доставчиците на стоки и услуги).

На първо място, една от страните по договора следва да бъде потребител, тоест всяко физическо лице, което извършва покупка на стоки или услуги извън рамките на своята търговска или стопанска дейност, занаят или професия и цели задоволяване на лични и некомерсиални нужди. На второ място, от другата страна следва да бъде търговец, тоест всяко физическо или юридическо лице, което извършва продажба на стоки или услуги изцяло в сферата на професионалната си дейност, имащ за цел да задоволи търговските цели на предприятието си. Едва при кумулативното наличие на тези две специфични условия можем да говорим за потребителско право и договори сключени при условията на по-силна страна.

Договорът от разстояние е допустима форма за сключване на потребителски сделки, като за тази цел е регламентиран в чл. 45 от Закона за защита на потребителите (в сила от 10.06.2006 г.) и в Директива 2011/83/ЕС и гласи следното:

„Договорът от разстояние e всеки договор, сключен между търговец и потребител като част от организирана система за продажби от разстояние или предоставяне на услуги от разстояние без едновременното физическо присъствие на търговеца и потребителя, чрез изключителното използване на едно или повече средства за комуникация от разстояние до сключването на договора, включително в момента на сключване на договора.“

 

2. Какво представлява договор извън търговския обект?

Договор извън търговския обект има отново потребителски характер и се подчинява на същите правила каквито се прилагат за договора от разстояние.

Договор извън търговския обект е всеки договор между търговец и потребител, който отговаря на една от следните хипотези:

„1. сключен е при едновременното физическо присъствие на търговеца и на потребителя на място, различно от търговския обект на търговеца;

2. при който потребителят е направил предложение за сключване на договор при същите обстоятелства като посочените в т. 1;

3. сключен в търговския обект на търговеца или чрез използването на средство за комуникация от разстояние, непосредствено след като е осъществен личен и индивидуален контакт с потребителя на място, различно от търговския обект на търговеца, при едновременното физическо присъствие на търговеца и потребителя;

4. сключен по време на пътуване, организирано от търговеца с цел или резултат продажба или насърчаване на продажбите на стоки или услуги на потребителя.“

 

3. Какви са начините за сключване на договор от разстояние?

В съвременния свят, подобен вид договор се сключва най-често по електронен път, чрез интернет сайта на самия търговец, който е специално ориентиран към това да съдържа цялата информация, нужна на потребителя при обикновено взимане на решение за покупка. Подаването на поръчка чрез подобен тип платформи е задължително да бъде обвързано с изрично потвърждаване на общите условия на търговеца за подобен вид поръчки/договори, както и че недвусмислено обвързва потребителя със задължение за плащане. В голяма част от случаите писмен договор не е необходим поради характера на сделката, така на потребителя се изпраща фактура/касов бон с получаване на доставката на стоката (плащане на ръка на доставчик) или електронно известие преди започване на изпълнението на услугата (плащане с виртуален ПОС терминал директно на търговеца). При електронния метод, договорът се счита за сключен в момента на съвпадане на волите на субектите – моментът на съгласие с условията на търговеца и натискане на бутона от потребителя.

Другият основен метод за сключване на подобен тип отдалечени договори разпознат от закона е чрез телефонно обаждане, което е съпроводено със същите законови изисквания за основните характеристики на договора, каквито са приложими и за всички останали потребителски договори, разбира се съобразени със специфичната форма на инициация – ясно и кратко при самия разговор, разбираемо и подробно при самото подписване на договора. Самото телефонно обаждане на представител на търговеца обаче не е достатъчно, за да задължи потребителя. Законът изрично регламентира задължението на търговеца да потвърди направеното предложение до потребителя на траен носител в разумен срок след проведения разговор или най-късно с получаване на доставката на стоката или преди започване на изпълнението на услугата.

При договор за предоставяне на цифрово съдържание (най-често чрез мобилни платформи), който не се доставя на материален носител, предполага изрично потвърждаване и приемане на условията на търговеца при започване на тестовия/гратисен период (trial period) и отново изрично потвърждение преди изтичане на срока за упражняване правото на отказ от договора и реално задължаване на потребителя и неговото платежно средство.

 

4. Какви са правата ми да откажа сключването на договор от разстояние?

Съгласно европейската практика, наложила се и в България, потребителят има право да се откаже от сключения договора извънсъдебно, без да дължи обезщетение или неустойка и без да посочва причина за отказа си в 14-дневен срок – от сключване на договора или приемане на стоката. Това е общото правило приложимо за всички потребителски договори, включително при договора от разстояние и договора извън търговския обект. Всъщност, търговецът е длъжен да предостави на своите потребители стандартен формуляр за отказ, чието съдържание е изрично предвидено в закона, както и да информира същите за обстоятелствата, при които губят правото си на отказ (приложение № 6 и 7).

Обвързващата сила на договора от разстояние се черпи от своевременната информираност на потребителя относно търговеца, стоката/услугата и цената по потенциалната сделка (изчерпателно изброяване нужната информация чл. 47, ал. 1 от ЗЗП). Търговецът е длъжен да съблюдава закона, своевременно и подходящо да информира потребителите си и да действа в съответствие с принципа на добросъвестност при търговските сделки и добрата търговска практика. При телефонни съобщения търговецът е длъжен да уведоми потребителя в началото на разговора за своята самоличност и търговската цел на обаждането.

Когато търговецът не предоставил на потребителя необходимата му информация, потребителят има право да се откаже от сключения договор в срок една година и 14 дни, считано от датата на получаване на стоката или от сключване на договора за предоставяне на услугата.

 

5. Кой е органът, който регулира подобни отношения?

За регулирането на тези договорни отношения отговаря компетентния съд и Комисията за защита на потребителите.

Нелоялните практики са забранени, а органът бдящ за спазването на забраната е именно КЗП. Въпреки това самата комисия не е компетентна да се произнася относно валидността на индивидуални договори. Тя самата обобщава следното:

 „Комисията за защита на потребителите може да извърши проверка, да наложи санкции за констатираните нарушения или мярка за забрана, но не и да разтрогва договори. Това изцяло е в правомощията на съда или добронамереност на търговеца.

Тоест макар въпросните относно нелоялни практики да са забранени, индивидуалната защита на всеки отделен потребител е възможна само по общия исков ред, а именно чрез съда.  

Важно е да се отбележи обърнатата доказателствена тежест при договорите за продажба от разстояние, съгласно чл. 47, ал. 8 от ЗЗП. Тоест задължение за доказване при условията на спор по общия исков ред не е на ищеца-потребител, а е на ответника-търговец. Последният е задължен да предостави информация на потребителя, след което да успее да докаже, че е получил съгласието на потребителя за сключване на договора от разстояние и, че е получил съгласието на потребителя за изпълнението на договора, ако това е необходимо.

Има някои стоки и услуги, за които законът забранява сключването на договори от разстояние. По-значимите такива са свързани със социални, здравни или финансови услуги и продажбата на лекарствени продукти.

*Настоящото изложение не представлява правна консултация, а изразява становището на автора по поставените въпроси. Правна консултация, по ваш казус, бихме могли да предоставим след детайлното му проучване.

Сподели тази статия
Върни се назадpublications