ПОНЯТИЕТО НЕПРЕОДОЛИМА СИЛА В СВЕТЛИНАТА НА ИЗВЪНРЕДНОТО ПОЛОЖЕНИЕ

23 Mar 2020

I. Фактическа обстановка

С Решение на Народното събрание на Република България от дата 13.03.2020 г. поради епидемичната обстановка и за намаляване разпространението на COVID – 19 на територията на страната е обявено извънредно положение. Поради необходимостта от правила относно правата, задълженията, мерките и правните последици, както и нуждата от цялостно уреждане на обществените отношения по време на извънредно положение, на 18.03.2020 г. Народното събрание прие на първо, а на 20.03.2020 г. - на второ четене Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, който бе върнат от президента за ново обсъждане в Народното събрание с Указ № 70/22.03.2020 г. Въпреки че наложеното вето е частично и обхваща само част от разпоредбите, народните представители следва да преразгледат целия закон. Законът ще влезе в сила след обнародването му.

Въвеждането на такива мерки несъмнено има правни последици, които засягат не само ежедневието на отделните граждани, но и оказват влияние върху бизнеса. С оглед защитата на правата и интересите на както на физически, така и юридически лица, следва да се посочат някои важни аспекти на обявеното извънредно положение и пандемията от COVID – 19, в частност свързано с т.н. форсмажорни обстоятелства.

 

II. Форсмажорни обстоятелства - понятие, предпоставки и основни моменти

1. Понятие

В българското право понятието форсмажор се използва само в теорията. Легално използваното понятие е непреодолима сила и е уредено в Търговския закон (ТЗ). Съгласно чл. 306 от ТЗ непреодолимата сила е непредвидено или непредотвратимо събитие от извънреден характер, възникнало след сключването на договора. За това, съгласно данните, с които разполагаме към момента, пандемията от зараза COVID-19 несъмнено влиза в понятието и може да се квалифицира като форсмажорно обстоятелство. Същото не можеше да бъде нито предвидено, като дори и ако би могло да бъде предвидено, то обхватът, начинът на разпространение и последиците от пандемията не биха могли да бъде предотвратени.

Въпреки че понятието е посочено в ТЗ, текст с такова съдържание е заложен и в чл. 79 на Конвенцията на ООН относно договорите за международна продажба на стоки. Освен това, следва да се посочи, че според текста на чл. 81, ал. 1 от ЗЗД, длъжникът не отговаря, ако невъзможността за изпълнението се дължи на причина, която не може да му се вмени във вина, т.е. възможността на прилагането на непреодолимата сила не се изчерпва само по отношение на търговските договори.

2. Предпоставки за прилагане

За да може да бъде приложен институтът на непреодолимата сила, то следва да са изпълнени кумулативно няколко основни предпоставки.

На първо място, това е наличието на обстоятелства, респективно събития, които следва да са непредвидени или непредотвратими и от извънреден характер. Често в практиката се срещат клаузи в договорите, които включват неизчерпателно определени видове събития, като се прави опит да се характеризира непреодолимата сила. Такива са например природни или стихийни бедствия (включително пожари, земетресения, наводнения, виелици и т.н.), стачки и блокади; правителствени забрани, ембарго и други. 

Тези обстоятелства, на следващо място, следва да са възникнали след сключване на договора. Моментът на сключване на договора е ключов за възникване на възможността за позоваване на форсмажорните обстоятелства. В случаи, когато договорът е сключен след вече настъпили обстоятелства и събития от извънреден характер, то институтът на непреодолимата сила не би бил приложим. С оглед динамичното разпространение на заразата COVID-19, пречките за изпълнението, респективно невъзможността, трябва да са възникнали след сключване на договора. Засягането на различните региони и държави по различно време обуславя и различно начало на настъпване на форсмажорни обстоятелства за всеки конкретен търговец във връзка с изпълнението на всеки конкретен договор. 

Освен това, следва да може да се обоснове причинна връзка между обстоятелствата и обективната, продължаваща във времето невъзможност за изпълнение на договорното задължение (например в резултат на извънредното положение да са наложени мерки, ограничения, задължителна карантина и т.н.). Обратно, ако наличието на обстоятелства и/или събития от извънреден характер не би довело до затруднения, респективно невъзможност да бъде изпълнено задължението по договора, то тогава една от необходимите предпоставки няма да е налице. Така, ако въпреки действително съшествуващтие обстоятелства и настъпили събития, страните могат да изпълнят договорните си задължения (или е уговорен алтернативен начин за изпълнение), така, както биха ги изпълнили, ако не бяха налице същите обстоятелства/събития, то позоваването на непреодолима сила няма да бъде възможно.

Не на последно място, ако страната по договора е в била в забава преди възникването на форсмажорните обстоялелства, то същата се счита за недобросъвестна и не би могла да се ползва от благоприятните последици на позоваването на непреодолимата сила.

В случай че всички предпоставки са налице, другата страна по договора следва да бъде своевременно уведомена, че изпълнението на задълженията по договора не е възможно поради извънрединте обстоятелства. Уведомяването е важна стъпка, която следва да се спази, за да се избегне заплащането на обезщетение на договорния партньор за понесени вреди от забавата. Уведомяването трябва да е писмено, като в него следва да бъде посочено на какво се дължи непреодолимата сила и възможните последици за изпълнението на договора. При неуведомяване се дължи обезщетение за настъпилите за това вреди. 

Колкото до наличието на специална клауза за прилагане на института на непреодолимата сила, то варианите са най- общо два. На първо място, възможно е в договора да бъде включена клауза, т.н. форсмажорна клауза, която да урежда ясно и конкретно отношенията между страните. По този начин клаузата ще посочва кои обстоятелства и събития се определят като извънредни, както и обема и вида на последиците при прилагането й.  Другият основен вариант е липса на изрична клауза за непреодолима сила, но наличие на клауза за прилагане на българското право.  Така, възможността за позоваване непреодолимата сила, е гарантирана от закона съгласно разпоредбите на законодателството ни.  Възможно е обаче, договорът да съдържа уговорки за уреждане от друг правен ред, различен от българското право. В такъв случай всеки отделен договор следва да бъде разгледан, анализиран и тълкуван, за да се определи приложимото право и възможността някоя от страните да се позове на форсмажорните обстоятелства. 

3. Удостоверения и сертификати за форсмажор

Тъй като вината в гражданското право се презумира, то доказателствената тежест е върху длъжника. Така, до доказване на противното при неизпълнение на договорното задължение се предполага, че това е по вина на длъжника. Поради обстоятелството, че правилата относно доказването на непреодолимата сила не са регулирани, в практиката предимно се използват писмени доказателства – документи. 

За доказване наличието на форсмажорно обстоятелство може да бъде представен документ, издаден от компетентни институции или организации. Издаването на сертификати за форсмажор се извършва в съответствие с международните практики, които сочат, че такъв тип документи се издават от сдруженията, представляващи интересите на търговците, каквито са стопанските камари. Така например,  Българската търговско-промишлена палата (БТПП) в качеството си на независима организация и член на Международната верига на търговските палати, на МТК-Париж и други международни организации и институции, е компететна да издаде такъв тип документ за освобождаване от отговорност за неизпълнение или забавено изпълнение на търговска сделка, причинено от непреодолима сила.

За издаване на сертификат за форсмажор търговецът следва да депозира писмена молба, като посочи невъзможността да изпълни задължението си към свой български или чуждестранен партньор, съобразно сключения между тях договор.  В случай, че е необходимо, сертификатът може да бъде издаден освен на български, също така на английски, френски, немски, руски или друг език, в зависимост от искането на молителя. Сертификатите за форсмажор, издадени от БТПП са международно признати и се приемат като доказателство от международните арбитражни институции.

Сертификат с международна валидост може да се издаде и от друга организация, а именно Българската стопанска камара. При всяко положение, молбата за издаване на сертификат се придружава от официален документ, удостоверяващ по безспорен начин настъпилите форсмажорни обстоятелства, както и други съпътстващи документи, ако е необходимо.

 

III. Правни последици

1. Спиране на изпълнението

Спирането на изпълнението е уредено в чл. 306, ал. 4 от ТЗ. Съгласно нея „Докато трае непреодолимата сила, изпълнението на задълженията и на свързаните с тях насрещни задължения се спира“. След надлежно и своевременно уведомяване на другата страна по договора, че съществува невъзможност да бъдат изпълнени задълженията по договора, възникнала от разпространението на заразата COVID -19 и свързаните с нея фактически и правни последици, изпълнението по договора ще бъде спряно. Последиците от спирането са няколко: На първо място, временно няма да се дължат обезщетения и неустойки, които обикновено биха се били дължали поради забава, респективно поради неизпъление. По време на спирането и докато траят извънредните обстоятелства, страната е освободена от задължението си престира. Например при задължение за доставка на стоки, продавачът временно се освобождава от задължението да предаде стоката. Освен това, другата страна по договора, чиито задължения са насрещни, също няма да ги изпълни. Това обаче няма да повлече неприятни последици нито за едната, нито за другата страна. Така, купувачът на стоките по примера по- горе няма задължение да плати цената, докато трае спирането.

След като преминат извънредните обстоятелства обаче, задълженията на двете страни по договора автоматично се възстановяват. За това, ако неизпълнението продължи, всяка една от тях ще дължи обезщетение на другата за нанесените вреди.

2. Прекратяване на договора

Невъзможността да се изпълнят задълженията по договора може да продължи във времето. Ако извънредите обстоятелства бъдат толкова продължителни, някоя от страните може да загуби интерес от продължаване на договора или от самото му изпълнение. Непредвидимостта на COVID – 19 и неяснотата по отношение на продължителността на пандемията, могат да доведат до такива последици, че изпълнението на договора след обявяване на приключването й, да бъде толкова забавено, че същото ще бъде безпредметно за страните. Така е несъмнено при т.нар. фикс сделки, при които моментът на изпълнение е изрично уговорен, а задължението не може да бъде изпълнено в друго време. Във всеки друг случай, когато продължителността на форсмажорните обстоятелства предизвиква значителни промени в срока на изпълнение, трябва да се изследва интересът на кредитора от късното изпълнение и дали същото има значението на пълно неизпълнение.

За това, страната, която е изгубила интерес от изпълнението по договора, има право да го прекрати. Ако договорът бъде прекратен, всяка страна ще понесе собствените си вреди, съобразно разходите, които е направила. За периода на форсмажорните обстоятелства, нито една от страните не дължи обезщетение на другата, ако са налице описаните по – горе предпоставки.

Във всеки един случай следва да се изследва добросъвестността на страните, момента на сключване на договора, както и момента, в който са настъпили форсмажорните обстоятелства.

3. Изпълнение на договорните задължения

Ако някоя от гореописаните предпоставки не е налице, то позоваването на непреодолимата сила няма да породи желания благоприятен ефект. Безспорно е, че разпространението на COVID – 19 е обстоятелство от извънреден характер. Въпреки това, ако преди да настъпят страната е била недобросъвестна, то същата не може да се освободи от договорната си отговорност. Сходна е хипотезата, в която даден договор е сключен след разпространението на COVID – 19. Ако страните са сключили договор в условията на извънредно положение, при вече разпространена зараза, то и двете страни са били наясно, че това обстоятелство не би могло да бъде определено като форсмажорно. В този случай, страните не могат да се позоват на непреодолима сила и да се освободят от изпълнение на договорните си задължения.

Въпреки определянето на разпространението на заразата COVID- 19 като форсмажор, по правило длъжниците по парични задължения не биха могли да се позоват на извънредната ситуация. Видно от законовата разпоредба на чл. 81, ал. 2 от ЗЗД  обстоятелството, че длъжникът не разполага с парични средства за изпълнение на задължението, не го освобождава от отговорност. Законът обаче предвиди специални мерки, които дерогират тази разпоредба (виж т. 4 долу).

4. Конкретни мерки по закона

Видно от законопроекта, публикуван официално на страницата на Народното събрание, не са предложени и не се предвиждат конкретно мерки за уреждане на този вид отношения по време на извънредното положение. Въпреки това, в приетия закон откриваме разпоредба, с която до отмяна на извънредното положение не се прилагат последиците от забава за плащане на задължения на частноправни субекти, включително лихви и неустойки за забава, както и непаричните последици, като предсрочна изискуемост, разваляне на договор и изземване на вещи“.

Основните въпроси, които следва да бъдат разяснени, са следните:

Кои субекти са частноправни? Такива са гражданите и юридическите лица, както и публичноправните субекти, когато участват в равнопоставени гражданскоправни отношения.

Досежно кои задължения се отнася разпоредбата? Тъй като при паричните задължение форсмажорът по правило не важи, настоящата разпоредба цели да обхване точно този вид задължения. Taка, тълкуването на разпоредбата недвусмислено показва, че става въпрос за парични задължения.

Кои последици са обхванати от разпоредбата? Видно от приетия текст, последиците, за които става въпрос, са именно само такива, свързани със забава на изпълнението по договорно задължение. Безспорно не става въпрос за освобождаване от отговорност при неизпълнение, нито за намаляване размера на задължението. Последиците, уредени от разпоредбата, са два вида. Първите са неизменно свързаните и възникващите при забава парични задължения за лихви, неустойки и/или обезщетения за по- големи вреди и други парични задължения, в зависимост от договореното между страните и правните норми, регулиращи договорните отношения между страните.

Освен паричните задължения, съобразно вида на договора могат да бъдат налице и други последици, правилата за които също няма да се прилагат. Разпоредбата ги посочва примерно и неизчерпателно, като ги събира под общия признак „непарични последици“. Дадените примери са „предсрочна изискуемост, разваляне на договор и изземване на вещи“. Предсрочна изискуемост се наблюдава най- вече при неизпълнение на задължения по договори за заем, банкови кредити, договори за лизинг и други сходни, при които неплащането на определен брой вноски от страна на длъжника дава право на кредитора да превърне задължението в предсрочно изискуемо.

Освен тази възможност, при неизпълнение от страна на длъжника, кредиторът има право да развали договора. В някои хипотези, кредиторът следва да даде подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че след изтичане на срока договорът ще се счита за развален, а в други не е длъжен да дава предварително предупреждение като директно може да развали договора. Във всички случаи, с развалянето действието на договора също ще бъде преустановено. Тези правила обаче няма да се прилагат по време на извънредното положение.

Възможно е да възникнат и други последици от неизпълнение на договорните задължения, които нямат паричен характер. Видно от разпоредбата на закона, за тях също няма да се прилагат правилата, свързани с последици при забавено изпълнение.

За какъв период от време ще важи разпоредбата? Към настоящия момент срокът не е ясен, тъй като мерките ще важат до отмяна на извънредното положение. То следва да продължи до 13.04.2020 г., съгласно първоначалното решение за обявяването му, но е много вероятно срокът да бъде удължен. След окончателната отмяна на извънредно положение обаче, задължението за плащане се възстановява и двете страни следва надлежно да изпълнят договорните си задължения.

5. Стопанска непоносимост 

Последиците от пандемията, причинена от разпространението на заразата COVID – 19, за които бизнесът следва да се подготви, могат да бъдат различни в зависимост от продължителността на извънредната ситуация.

За това, не следва да се подценява и възможността за прекратяване на договора, ако е налице стопанска непоносимост. Последната ще бъде налице, ако „са настъпили такива обстоятелства, които страните не са могли и не са били длъжни да предвидят, и запазването на договора противоречи на справедливостта и добросъвестността“. Видно от чл. 307 ТЗ, стопанската непоносимост представлява възможност за прекратяване на договора от едната страна, като прекратяването може да се отнася както до целия договор, така и до части от него. Освен прекратяване, страната може да поиска и изменяне на договора изцяло или отчасти. Основна разлика между непреодолимата сила и стопанската непоносимост е, че при последната изпълнението не е невъзможно. Напротив, страната може да изпълни договорните си задължения, но поради настъпването на непредвидимите обстоятелства изпълнението би ощетило значително една от страните.

Към момента пандемията, предизвикана от разпространението на заразата COVID- 19, не би могла сама по себе си да обоснове стопанска непоносимост. В динамично развиващата се обстановка обаче пандемията би могла да представлява една основа, която за в бъдеще да създаде икономически проблеми, или дори да се стигне до икономическа криза в по – широк мащаб. По този начин, заразата COVID – 19 и разпространението й по целия свят, могат да бъдат сочени като причина за възникването на стопанска непоносимост, на която търговците биха могли да се позоват.

Следва също така да се има предвид, че позоваването става по съдебен ред. Съдът е компетентен да се произнесе спрямо обстоятелствата, посочени от страните, като има правомощията да постанови решение, с което да измени или прекрати изцяло или отчасти процесния договoр.

 

*Настоящото изложение не представлява правна консултация, а изразява становището на автора по поставените въпроси. Правна консултация, по ваш казус, бихме могли да предоставим след детайлното му проучване.

Сподели тази статия
Върни се назадpublications