ПОСЛЕДИЦИ ОТ ЗАБАВА В УСЛОВИЯТА НА ИЗВЪНРЕДНО ПОЛОЖЕНИЕ – АКТУАЛЕН ПРЕГЛЕД НА ИЗМЕНЕНИЯТА В ЧЛ. 6 ОТ ЗМДВИП

09 Apr 2020

ПОСЛЕДИЦИ ОТ ЗАБАВА В УСЛОВИЯТА НА ИЗВЪНРЕДНО ПОЛОЖЕНИЕ – АКТУАЛЕН ПРЕГЛЕД НА ИЗМЕНЕНИЯТА В ЧЛ. 6 ОТ ЗМДВИП

 

I. ФАКТИТЕ

 

След многото противоречиви мнения по отношение на чл. 6 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение (ЗМДВИП), обн. в Държавен вестник на 24.03.2020 г., бе внесен Законопроект за изменение и допълнение на ЗМДВИП. С него се прави конкретно предложение за изменение на разпоредбата с оглед стесняването на обхвата й.

След множество дискусии, със Закон за изменение и допълнение на ЗМДВИ, обн. в ДВ, бр. 34, от дата 9.4.2020 г. (изменението на чл. 6 от ЗМДВИП става факт.  

 

II. ИЗМЕНЕНИЕ

 

Обхватът на предишната редакция на чл. 6 от ЗМДВИП несъмнено бе прекалено широк и неясен. Член 6 гласеше, че „до отмяната на извънредното положение не се прилагат последиците от забава за плащане на задължения на частноправни субекти, включително лихви и неустойки за забава, както и непаричните последици като предсрочна изискуемост, разваляне на договор и изземване на вещи“.

Заради широкия си обхват, разпоредбата бе подложена на сериозна критика. По силата й, всяка забава от страна на всеки един частноправен субект по отношение на изпълнението на договорно задължение, не следваше да повлече със себе си негативни парични и непарични последици.

Видно от новата редакция на чл. 6 от ЗМДВИП, до отмяна на извънредното положение при забава за плащане на задължения на частноправни субекти, длъжници по договори за кредит и други форми на финансиране (факторинг, форфетинг и други), предоставени от банки и финансови институции по чл. 3 от Закона за кредитните институции, включително когато вземанията са придобити от други банки, финансови институции или трети лица, и по договори за лизинг, не се начисляват лихви за забава и неустойки, задължението не може да бъде обявено за предсрочно изискуемо и договорът не може да бъде развален поради неизпълнение, както и не може да бъдат изземвани вещи“.

Несъмнено по този начин значително се стеснява обхватът на разпоредбата. От една страна, видовете задължения, уредени от разпоредбата, са конкретизирани. От друга страна, наблюдава се изрично изброяване на правните последици, чието прилагане ще бъде суспендирано по време на действието на закона.

 

III. ОСНОВНИ ВЪПРОСИ

 

Основните въпроси, които възникват след редакцията и приемането на промените, са следните:

 

1. ЗА КОИ СУБЕКТИ СЕ ОТНАСЯ РАЗПОРЕДБАТА?

 

Разпоредбата, както и в първоначалния й вариант, обхваща всички частноправни субекти, а именно гражданите и юридическите лица, както и публичноправните субекти, когато участват в равнопоставени гражданскоправни отношения.

С изменението обаче се добавя още едно условие, на което следва да отговарят субектите,  а именно да притежават качеството длъжници по договори за кредит и други форми на финансиране.

Това непосредствено стеснява кръга на субектите, за които ще важат правилата на чл. 6.

 

2. ПО ОТНОШЕНИЕ НА КОИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ?

 

На първо място, разпоредбата цели да обхване само ПАРИЧНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ, които са сключили определени видове договори като:

  • Договори за КРЕДИТ
  • Договори за ДРУГИ ФОРМИ НА ФИНАНСИРАНЕ (факторинг, форфетинг и други),
  • Договори за ЛИЗИНГ

 

По отношение на договорите за кредит и други форми на финансиране, разпоредбата сочи, че освен банковите кредити, в обхвата са включени кредитите, предоставени от финансови институции по чл. 3 от Закона за кредитните институции (ЗКИ). Информация за всички регистрирани финансови институции, чиято основа дейност е отпускане на кредити съгласно чл. 3, ал. 1, т. 3 от ЗКИ[1], и другите форми на финансиране (например придобиване на вземания по кредити и друга форма на финансиране като факторинг, форфетинг и други), може да бъде открита в регистъра по чл. 3а от ЗКИ, поддържан от Българската народна банка (БНБ).

Важна особеност е, че правилата за кредитите и за другите форми на финансиране ще се прилагат и когато вземанията са придобити от други банки, финансови институции или трети лица. По този начин както при договори с кредитни и финансови институции, така и при цедиране на вземанията (например към дружества за събирания на вземания), длъжниците ще бъдат еднакво защитени.

По отношение на всички останали задължения, които са извън обхвата на разпоредбата, ще важат общите правила за забава или при наличието на необходимите предпоставки някои от специалните правила, в т.ч. за форсмажор, възражение за неизпълнен договор, стопанска непоносимост и други.

 

3. КОИ СА ПРАВНИТЕ ПОСЛЕДИЦИ, КОИТО НЯМА ДА СЕ ПРИЛАГАТ, АКО ГОРЕПОСОЧЕНИТЕ УСЛОВИЯ СА ИЗПЪЛНЕНИ?

 

Последиците, за които става въпрос, са именно такива, свързани със забава на изпълнението по договорното задължение. Най- често на практика тези задължения са досежно внасянето на договорената вноска по кредита в опреледения срок. Безспорно разпоредбата не урежда освобождаване от отговорност при неизпълнение, опрощаване на дълга, нито за намаляване на размера му.

Последиците, видно от разпоредбата, са два вида, но за разлика от предходната редакция то в настоящия й вариант чл. 6 урежда ИЗРИЧНО кои правни последици няма да са приложими.

Първата група правни последици са ПАРИЧНИ:

В предишния си вид, разпоредбата обхващаше всички видове парични последици от забава, включително лихви и неустойки. От друга страна, в новата редакция изрично е посочено, че няма да се начисляват ЛИХВИ И НЕУСТОЙКИ. Остава въпросът, дали в случай на изрична уговорка в договора за кредит или финансиране, с която се уреждат други последици от паричен характер при неизпъление, то същите ще могат да се приложат от кредитора.

Освен от паричен характер, могат да бъдат налице и други последици с НЕПАРИЧЕН ХАРАКТЕР, правилата за които също няма да се прилагат. Разпоредбата ги посочва изчерпателно, а именно предсрочна изискуемост, разваляне на договор поради неизпълнение и изземване на вещи“. Предсрочната изискуемост представлява последица, при които неплащането или забавянето на определен брой вноски от страна на длъжника дава право на кредитора да превърне цялото задължение в предсрочно изискуемо. Прилагането на чл. 6 ще попречи на кредиторите да предприемат действия срещу длъжниците си в тази насока.

Освен тази възможност, при неизпълнение от страна на длъжника, по правило кредиторът има право да развали договора. В някои хипотези, кредиторът следва да даде подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че след изтичане на срока договорът ще се счита за развален, а в други не е длъжен да дава предварително предупреждение като директно може да развали договора. Във всички случаи, с развалянето действието на договора също ще бъде преустановено. Тези правила обаче няма да се прилагат по време на извънредното положение по отношение на посочените договори.

На последно място, няма да се прилагат правилата за изземване на вещи. Изземването на вещи е най- вече свързано с дадените от длъжника обезпечения при сключването на договора за кредит или друго финансиране.

Възможно е да възникнат и други последици от неизпълнение на договорните задължения, които нямат паричен характер. Те обаче остават извън уредбата на чл. 6.

Така ще възникнат и други въпроси, свързани с Централния кредитен регистър (ЦКР)[2]. Банките и финансовите институции имат достъп до регистъра, съдържащ цялата информация относно кредитната история на кандидатстващите за кредит лица и техния кредитен рейтинг съобразно събраните данни. Така, неплащане на вноските по кредита по правило води до уведомяването на ЦКР от страна на банките и финансовите институции, което ще се отрази негативно на кредитната история на длъжника. При лош кредитен рейтинг се намалява възможността да бъде получен нов кредит или друго финансиране.

В тази връзка, още преди приемането на промените в ЗМДВИП на 03.04.2020 г. Управителният съвет на БНБ прие решение, че ще спазва гласуваните в Европейския банков орган (ЕБО) Насоки относно законодателните и частните мораториуми върху плащания по кредити във връзка кризата, породена от коронавируса. Очаква се изготвянето на проект на правила за частен мораториум върху плащанията по банкови кредити във връзка със ситуацията, които да бъдат приети от БНБ и предоставени на кредитополучателите. Така, с приемането на правила за отлагане и отсрочване на заплащането на вноските по банковите кредити, ще бъдат определени условията, на които следва да отговарят кредитополучателите, за да може да бъде приложен мораториумът.  В случай че кредитополучателите не отговарят на изискванията, то същите ще могат да се възползват единствено от благоприятните последици, заложени в чл. 6 на ЗМДВИП.

Към 07.04.2020 г. няма данни за единни правила относно другите видове кредити и финансиране, предоставяни от други финансови институции. Поради това, към момента за тях няма да важат горепосочените правила за мораториум, а само тези по чл. 6 ЗМДВИП.

 

4. ЗА КАКЪВ ПЕРИОД ОТ ВРЕМЕ ЩЕ ВАЖИ РАЗПОРЕДБАТА?

 

Правилата, заложени в чл. 6 ЗМДВИП, ще важат до окончателната отмяна на извънредното положение. С оглед Решението на Народното събрание за удължаване на срока на обявеното извънредно положение към момента за крайна дата е посочена 13 май 2020 г. Не е изключено срокът да бъде своевременно удължен и до по- късна дата.

С оглед липсата на конкретно посочен срок за погасяване на задълженията след отмяна на извънредното положение, то непосредствено след отмяната задължението следва да бъде изпълнено, т.е. веднага. [3]Неизпълнението на задължението за плащане ще повлече със себе си всички неблагоприятни за длъжника последици от паричен и непаричен характер.

 



[1] със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства

[2] ЦКР е регистър, съдържащ цялата информация относно кредитите и заемите, предоставени от всички банки и финансови институции.

[3] Тук, разбира се, става въпрос само за кредитополучателите, които се възползват единствено от благоприятните последици на чл. 6 ЗМДВИП. При т.н. „банкова ваканция“ и налагането на мораториум, предполага се, че условията по погасяване ще бъдат договаряни с отделните клиенти или с отделните групи клиенти на банката. Това ще стане ясно след приемането на правилата от БНБ в тази насока.

 

Сподели тази статия
Върни се назадpublications